Разказващите Пекински дневници

Разказващите Пекински дневници

Blog Article

И старият ловец, като въздъхна, почна да ми разказва спокойно и равно, с глас, който сякаш извираше из самото му сърце, дивна легенда за тия Самодивски скали, които се виждаха очертани в небето, осветени от лъчите на заходящото слънце, остри, високи, далечни, непостижими, надвесени, обрасли в мъхове и лишеи.

Момците се смутили и умърлушили. Това не бе ли подигравка? Кой може да я изведе на непристъпните скали? Кой имаше орлови криле да литне там?

Боне въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.

Вие от Петрич сте лЮти ,знааам ви аз. Имах една девойка от там ,но сте и много ебливи. Знам ,че ще виеш ,кЬто кЬрпатски вълг ,но шестото чувство никога не ме е подвеждало...Никога :):):)

Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Когато Магдалина се спирала да почине, той обикалял мястото, за да намери проход, турял камъни, за да направи стъпала, храсти, за да има за какво да се хващат. Уморен се връщал и отново я повеждал нагоре. Те потъвали в пропастите и дълго се изгубвали от погледите на хората, които навеждали глави изтръпнали.

Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират. 

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.

В изданието са включени едни от най-известните разкази Пекин и обичани разкази на Елин Пелин, сред които: „Ветрената мелница“, „На браздата“, „По жътва“, „Старият вол“, „Напаст божия“ и други.

- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.

Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:

Вижте още от Елин Пелин – Ако го нямаше злото, нямаше да знаем що е добро

Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.

Със затаен дъх хората следели от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, как лазят по сипеите и с какво усилие търсят по измитите от дъждове канари опора за краката си, с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си и я водел към облаците.